* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на батьовите си врати.
Раснала е Станка, раснала
раснала и пораснала,
голяма мома станала.
На буля й много дотегнало,
всеки ден на батя й натяквала,
че са Станка хранели...
И бате й се решава,
скришом си Станка годява
за едно далечно си момче,
за едно момче богато,
ала ми било глухо и нямо.
Кога за Станка дошли,
тогаз бате и казал:
- Ази те, Станке, сришом сгодих,
да вземеш момче богато,
ала е глухо и нямо.
Ала се Станке не съгласила
да се ожени за това момче,
това момче глухо и нямо.
Кръстница Станка прибулваше,
Станка си було късаше,
късаше и го хвърляше.
Девет е була скъсала,
скъсала и захвърлила
и се на Бога молеше:
- Вземи ми, Боже, душата,
да се с живот разделя!...
Тогаз е момче проговорило,
и при Станка отишло,
и на Станка думало:
- Станке ле, моме хубава,
предай се, Станке, предай се,
кръстница да те прибули.
Тогаз се Станка предала,
десето й було сложили
И си сватба заминала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.