* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най-злочесто е на света
дете сираче да остане,
както е Станка останала,
без баща Станка, без майка,
на батко си да слугува,
на батко си да робува.
Идвали Станка искали,
буля й я нийде не даде,
скришом си Станка продаде
за едно момче болярско,
момчето младо, хубаво,
ала е глухо и нямо.
Сутринта рано в неделя
Станка рано станала,
равни си двори измела,
измела и смет изнесла.
Погледна нагоре надолу,
отсреща се е задала
голяма сватба болярска.
Бърже се Станка върнала,
върнала и извикала:
- Я излезте, буле, батьо,
да видите сватба голяма,
голяма сватба болярска.
Коя е мома честита
в болярска къща да иде,
болярска къща да реди?
Тогаз брат й продумал:
- Станке, мила сестрице,
досега скришом вършихме,
но сега вече не бива.
Тая е сватба за тебе,
момчето е младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викна Станка, заплака:
- Убий ме, бате, пребий ме,
ала ме за него не давай,
най-злочеста да съм на света.
По силом Станка хванали,
по силом булом да булят,
девет була е скъсала.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, мила кумичке,
ние не сме виновни
по силом да те взимаме,
сърди се, Станке, батко си,
че той те скъпо продаде
за неговите борчове.
Викнала Станка, заплакала:
- Смили се, Боже, над мене,
над мене и момчето,
че като ще на нива да ида,
като ще на софра да седна,
на обед, пладне, вечеря
как ще се, Боже, разбера.
И станало чудо голямо,
че момчето продумало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.