* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
на брата си да слугува.
Расла е Станка порасла;
идвали Станка искали,
братец Станка не дава,
да седи Станка, да му слугува.
Това ми било събота,
събота срещу неделя.
Рано е Станка станала,
равни двори помела
и сметта из село изхвърлила,
голямо си чудо видела,
голяма сватба, болярска,
и се назад Станка повърнала,
и си на братец казала:
- Я излез, братко, да видиш
каква е сватба голяма, болярска.
Коя е мома честита
в боляри хора да иде,
болярско чудо да води?
Братец си на Станка продума:
- Тази сватба, Станке, за тебе,
много е добро, Станке, мястото,
ала е глухо момчето,
глухо е, Станке, и немо...
Викнала Станка да плаче:
- Я чуй ми, Боже, молбата
та му езика отвържи
и му ушите отули!
Докато Станка издума,
момчето на Станка продума:
- Мълчи, Станке, не плачи!
Че пратиха и хабер сториха
на свекър и свекърва.
Свекър й поръча и обрича -
жълти жълтици кичеха
и бели бешлици нижеха.
Така е Станка остала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.