* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка
при братец и при снашица.
Расла е Станка, порасла,
станала мома хубава,
идвали Станка искали,
ала я буля не дава,
да седи да им слугува.
Скришом си Станка сгодили
за едно момче болярско,
за една крина жълтици.
Момчето мило хубаво,
ала е немо и глухо.
Рано ми Станка ранила
в една ми Света неделя,
равни дворове помела.
Кога помета изхвърли,
отдолу сватба идеше,
голяма сватба болярска.
Бързо се Станка повърна
и на буля си продума:
- Бульо ле, мила снашице,
коя ли мома честита
болярско място ще вземе?
Буля на Станка продума:
- Станке ле, мила зълвичко,
досега кришом вършихме,
от сега кришом не бива.
Ний те, Станке, сгодихме
за едно момче болярско,
момчето много хубаво,
ала е немо и глухо.
Това си буля изрече.
Викна Станка да плаче:
- Ох, леле, Боже, Божичко,
малко ли бе ми теглото,
станах на двайсет години,
та и от сега, Боже, да тегля.
Това си Станка изрече,
сватбари в двори влезоха.
Момче на Станка продума:
- Станке ле, мила Станке ле,
тизе си, Станке, честита
болярско место да вземеш.
Свекър на Станка продума:
- Станке ле, мила снашице,
халал да ти е болярство,
болярство, още богатство,
че ти си, Станке, причина,
момчето да ми продума,
продума, още прочуе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.