* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане -
най е злочесто на света.
Както е Станка останала,
без майка Станка, без баща.
На братови врата останала,
тежки неволи теглила,
голяма мома да стане
на двадесет години.
Кога с буля си скарала,
бате й нищо не знае.
Кога с бате си скарала,
буля й нищо не знае,
толкоз им хатър чинила,
до дето Станка порасна.
Една ми света неделя,
Станка си двори метеше.
Кога си боклук хвърляше,
погледнала е към поле,
голяма сватба идело,
от друго село дохожда,
в тяхно село ухожда.
Голяма сватба, болярска.
Станка на Иван думаше:
- Байно льо, бате Иване,
я излез, бате, да видиш,
голяма сватба, боляска
от друго село приижда,
у нашто село дохожда.
Коя ли мома честита
в болярско място ще иде?...
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестрице,
до сега скришом вършехме,
но сега срито не бива,
ние те, Станке, сгодихме
за едно момче болярско,
ала е нямо и глухо.
Доде си Иван издума,
сватбари в двори влязоха.
Викнала Станка, заплака:
- Убий ме, бате, затрий ме,
за глухонямо не давай!
Как ще на обед да седна,
с него, бате, на храна?!
Кръстница напред вървеше,
Станка си вредом хвалеше,
було на глава й слагаше.
Станка си було късаше,
девет си була изкъса.
Кръстница Станки думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
Станке ле, клето сираче,
деветтях була прощавам,
десетото - не прощавам!
Станка се Богу молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
оттули му ушите,
отключи му устата,
две думи сал да ми каже
и дума човешка да чуе.
Де седя Господ, де слуша,
че му оттули ушите,
че му отключи устата.
То си на Станка продума:
- Станке ле, клето сираче,
стана веч двайсет години,
от'га дума не съм чул,
от'га дума не съм казал...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.