* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
Тя при брата си отиде,
буля си слуга да бъде
и на батя си отмяна.
Расте си Станка порасте
на възраст двайсет години.
Скришом я годи батьо й
за едно момче болярче,
ала е нямо момчето,
нямо е, още глухо е.
Един ден рано в неделя
рано е Станка станала,
равни е двори премела
и на пътя излязла,
на пътя да си премете.
Като надолу погледна
отдолу сватба идеше,
голяма сватба, болярска.
Тя на батя си думаше:
- Излез, бате, да видиш
каква е сватба голяма.
Тогаз й батьо продума:
- Тази сватба е за тебе,
ала е нямо момчето.
Викнала Станка да плаче:
- Не ми ли стига, Боже ле,
сираче, чиракуване,
пък сега да водя, Боже ле,
нямо и глухо.
Докато Станка издума,
сватовете са влезли.
Кръстница Станка булеше,
Станка си було късаше.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумичке,
девет ти була опростих,
десето не опрощавам.
Тогаз момчето продума:
- Станке ле, либе Станке ле,
стига си, Станке, плакала,
стига си була късала.
Кога си Станка завеждат
свекъра Станка дарява
с крина жълти жълтици
на трапеза две крини,
че му момчето продума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.