* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Дете сираче остане ли,
по-добре да не остава,
че е злочесто на света.
Както си Станка остана,
без баща, Станка, без мама,
остана на две години.
Раснала и пораснала,
станала на деветнадесет.
Идвали, Станка, искали,
все я буля й не дава,
буля й, още батьо й.
Батьов си хатър да гледа,
булин си измет за чисти.
Станала на двадесет години,
че я брат й продаде,
на друго село болярско,
на едно момче богато.
Мястото харно, богато,
момчето младо, хубаво,
ала е глухо и нямо,
не може дума да каже,
нито пък дума да чуе.
Станала рано в неделя,
че си двори измела,
като навънка излязла
боклука да си изхвърли,
като надолу погледна,
голяма сватба болярска,
от друго село излиза
в тяхното село навлиза.
Тя на буля си повика:
- Я излез, були, погледни,
голяма сватба навлиза
в нашето село голямо.
Коя ли мома е честита,
болярско момче да води?
Буля й жално заплака:
- Станке ле, мила зълвичке,
до сега скрито вършихме,
от сега скришом не може.
Тази е сватба твоята!
Дорде си дума издума,
сватбата в двора нализа.
Кръстничка було замята,
Станка да си забулят.
Станка си жално заплака
и на кръстничка думаше,
и се на Бога помоли:
- Божке ле, вишни Господи,
не ми ли стига, Божке ле,
двадесет години сираче,
да ходя и да слугувам,
а сега да ме събират
с момче глухо и нямо.
Как ще ми дума да каже
и как ще ми дума да чуе.
Господ й чува молбата
и му езика отвързва,
и му ушите оттули.
Годеник Станки продума:
- Станке ле, млада невесто,
до сега си била робиня,
от сега ще си царкиня.
Всички сватбари тръгнали
в църква Станка венчали.
Като от църква излезе,
сватбари напред излезли
и на свекър казали,
че момче му е проговорило.
Свекър си Станка посрещна
и я с жълтици надари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.