* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
при буля, Станка и при бате.
Одила е Станка, работила
цели ми двайсет години
на буля си Станка да шета
и на батя си да работи.
Решили Станка да оженят,
ала буля и не дава,
буля, още и бате и.
А че я скрито дадоха
на едно място богато,
богато място, болярско,
момчето е нямо и глухо.
Станка си рано подрани, ,
в неделя рано станала
и си главата умила,
и си косите оплела,
и си двори измела.
На пътя Станка излезе,
и си боклука изхвърли,
и си в тях Станка влязла:
- Буле ле, буле братовце,
голяма са й сватба задала,
коя ли мома честита,
честита да и е сватбата.
Докато Станка издума,
сватбари в двори влязоха,
почнаха Станка да дарят,
крина жълтици дариха.
Станка им нищо не рече,
а най си викна, заплака:
- Боже ле, мили Боже ле,
не стига дет съм сираче,
дет нямам майка, нит баща,
а мене, Боже, ожениха
за туй момче нямо и глухо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.