* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала,
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворето,
дворето, още децата.
Гьорги майно льо думаше:
- Майно льо, стара майчице,
къде да ида, майно льо,
като съм малък и глупав,
пътища, мамо, не зная,
къде да ида, майно льо?
Като изрече заплака,
заплака Гьорги и тръгна,
по пътя другари намери.
Ах, че си Гьорги отиде
долу ми, долу у Добруджа.
Ах, че си Гьорги слугува,
девет години слугува,
девет хиляди спечели
и девет вакли овнета.
Ах, че си Гьорги намисли,
дома Гьорги да иде,
майка си Гьорги да види -
веднаж е майка на света.
Като намисли, тръгна.
По пътя Гьорги вървеше,
бабичка на порти седеше.
Гьорги бабички думаши:
- Бабичко, стара бабичко,
има ли място за мене,
за мойте девет овнета?
Бабичка Гьорге думаше:
- Имаме, баба, имаме,
имаме двори широки;
я съм, баба, имала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги грозния.
И аз го, бабо, пропъдих
да не ми грози дворето,
дворето, още децата.
От ка' си Гьорги излезна -
чумата след него влезнала,
че ми синове измори,
за Гьорги каил станала.
Гьорги майно льо думаше:
- Майно льо, стара майчице,
язи съм Гьорги Грозния!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.