* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
едничък син Георгия.
Та ще през хоро да мине,
та ще на моми погледа.
Погледа хоро, поигра.
Ага на хоро да дойде,
момите му се присмели:
- И дрипав Георги на хоро!
Па се повърнал у дома,
та си на майка говори:
- Клади ми, майко, да поям,
ще ида, майо, ще ида,
ще ида в земя далечна,
далечна, майо, презморска,
тежко имане сдобия!
Та ми се с Георги събрали
троица млади делии,
да идат в страни далечни,
далечни, още презморски,
та ми ходели три годин,
тежко имане сдобили,
па ми се назад върнали,
при милна майка у дома.
Двама са влезли във кръчма,
Георги до дома отишел,
почукал Георги на порти,
почукал още, порукал,
излязъл на Георги татко му,
Георги му вели, говори:
- Нема ли тука да преспа?
- Бре има, синко, и къща,
а нема покрив, постеля...
Та е излела майка му,
Георги хи вели, говори:
- Нема ли тука да преспа?
Никой ми Георги не позна,
па се кришом сдумали,
как да си Георги погубят,
тежко имане да вземат.
Що си са рекли, сторили...
Ага утрина у зори,
два верни ми побратими,
дошли ми Георги да видят,
стара му майка попитат:
- Ой ми те тебе Георгева,
Георгева стара майка ле,
да стане Георги, да стане,
да идем в хладна механа,
там да си видим акрани!
На майка дамла паднало,
на татко ръки изсъхнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012