* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина левенти -
десети е Гьорги Грозния.
Майка на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, Гьори Грозни,
махни се, Гьорги, от дома,
да ми не гроиш дворове,
девет сина левенти,
девет снахи хубави
и девет малки внучета.
Гьорги на майка си дума:
- Мале ле, моя майчице,
къде, мамо, да ида,
като съм, мале, мъничък,
пътища, мале, не зная,
пътища, още друмища.
Майка на Гьорги думаше:
- Иди в гора зелена,
зверове да те изядат,
от дома да се махнеш.
Гьорги си сълзи порони,
преметна торба през рамо
и си от къщи излиза,
па си на майка дума:
- Мале ле, мила майчице,
аз из къщи излизам,
по мене черна чума да влезе
и синове да ти измори,
девет млади невести,
и девет малки внучета!
Гьорги по балкан отиде,
чобани си намери
и при чобани се цани,
та слуга им стана
цели ми десет години.
Спечели Гьорги петстотин,
петстотин вакли овена,
и петстотин жълти жълтици.
Гьорги се назад повърна,
покара петстотин вакли овена.
Ходил е Гьорги, що ходил,
стигнал до негово село,
до негово село, до негов дом.
Майка на порти седеше.
Гьорги на баба думаше:
- Бабо ле, стара бабо ле,
имаш ли търляк за петстотин,
за петстотин вакли овена
и още конак за мене?
Бабичка дума, продума:
- Юначе, млади юначе,
имам си търляк за петстотин,
за петстотин вакли овена
и още конак за тебе.
Имала съм девет сина,
девет сина левента,
и десети Гьорги Грозния.
Ази си Гьорги изпъдих,
да не ми грози синове.
Гьорги из къщи излезе,
по него черна чума влезе,
та ми синове измори,
девет млади невести
и девет малки внучета...
Гьорги си сълзи порони
и на майка си думаше:
- Мамо ле, мила майчице,
ази съм Гьорги Грозния,
дето ме, мамо, из къщи изпъди!...
Тогаз го майка прегърнала
и мъртва в нозе му паднала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010