* * *

Георги Грозника

Имала мама, гледала
дор три ми сина левенти,
най-малък - Георги грозника.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, оттука
да не ми грозиш синове,
синове, Георги, и дворите,
дворите, още къщата.
Георги мама си думаше:
- Къде, мамо ле, да ида,
още съм малък и глупав,
никого, мамо, не зная,
не зная и не познавам.
Че го майка му изпъди,
та стана Георги и тръгна,
ходил е Георги, скитал е,
през девет села в десето,
че се аргатче пазари
при един турчин богаташ,
че е чираклък правило
цели ми девет години,
че ми е спечелил, спечелил
петстотин вакли овнета,
че реши Георги да отиде
в негово село голямо,
в бащините си дворове,
че си стадо помами,
че си в селото флягна.
Георги отвънка повика:
- Има ли място за мене,
за мене и за стадото ми,
таз вечер да пренощувам.
Вечерта Георги кат легна
ситно си писмо изписа,
в писмото пише говори:
"Мър мамо, мър мила мамо,
ази съм Георги - грозника
дето ме от къщи изпъди,
да не ти грозя синове,
синове, мамо, дворове,
дворове още къщите.
Сутринта като съмнало,
той си стадото поведе
вървял що е повървял,
братята го стигнали:
- Върни се, братко, при нази,
при нази и при майка ни.
Пък Георги им думаше:
- Туй село не е моето,
мойто е село другото,
таз майка не е моята,
тез братя не са моите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010