* * *

Георги Грозника

Имала е мама, имала е
дур девет сина левенти.
Гьорги й най-омразен.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорге, от тука,
да не ми грозиш дворито
и осемтях синове.
Гьорги на майка си казал:
- Я ми дай, майко, дрешките,
праните и непраните,
дрешките и ямурлука.
Гьорги си от къщи излиза
и се с другари събира,
в Добруджа отива далеч,
в Добруджа - пуста Козлуджа.
Като от тях излиза,
черната чума влиза.
Осемте синове натръшка,
осемте снахици хубави,
осемте внучета невръстни.
Майката сама остана
и за Гьорги каил стана.
Че прати хабер на Гьорги
да се от Добруджа завърне.
Тогаз се Гьорги завърна.
Мама си сина прегърна
и си тихом тъй думала:
- Проклета да й майката,
като си децата дели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.