* * *

Георги Грозника

Чувала майка, гледала,
до девет сина левенти, (2)
десети - Гьорги грозния.
Майка на Гьорги думаше:
- Гьорги ле, Гьорги грозния,
из двтри да ми излизаш,
синове да ми не грозиш,
синове, Гьорги, левенти,
и девет мили снашици!
Гьорги из двори излиза,
черна си чума там влиза,
та си измори, измори,
до девет сина левенти,
и девет мили снашици,
и девет дребни дечица.
Много е Гьорги бе ходил,
много е Гьорги бе скитал,
много се години минали,
нали се Гьорги завърна,
у негова къща да иде,
негови братя да види.
Кога е в двори пристъпил,
те ми обрасли у трева.
Той си на порти потропа,
потропа и си повика.
А майка му се обажда:
- Черна ле чумо
и за мен ли идеш?
Гьорги на майка думаше:
- Яла ми, майко, отвори,
язе съм Гьорги грозния.
Кога е майка излезла,
за него се е хванала,
и се е мъртва пущила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010