* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала,
дор девет сина левенти,
десети Георги грозния.
Мама на Георги думаше:
- Георге ле, грозен омразен,
махни се, Георге, оттука
да не ми грозиш дворите
и девет сина левенти.
Георги мами думаше:
- Къде да ида, отида, мамо ле,
като съм малък и глупав
и си пътища не зная?
Мама на Георги пак дума:
- Георге ле, грозен омразен,
у пусти гори да идеш,
зверове да те изядат,
от свят да се очистиш,
да не ми грозиш дворите.
Георге са жалба нажали
и си на майци думаше:
- Я ми дай дрехите,
дрехите неопраните,
аз ща се махна оттука
да не ти грозя дворето.
Че стана Георги излезе,
дребни си сълзи порони
и на мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
аз като от тука изляза,
черната чума да влезе
синове да ти измори,
дворето да ти запусти!
Че стана Георги, излезе,
далеко Георги отиде,
долу, в долната Добруджа,
въз беглишките овчари,
че станал Георги шилегар,
седял е малко, не много,
седял е девет години.
Че си е Георги спечелил
петстотин вакли агнета
и петстотин бели грошове.
Тогаз си Георги намисли
към тях да се завърне.
Като си стадо подкара
право си у тях отиде
и на портите похлопа.
Тя го е чула майка му
и си тихо говори:
- Ти ли си, чума черная,
сега ли идеш за мене?
И си портите отвори,
и тогаз Георги й тихо продума:
- Добър ден, стара бабичке,
има ли място за мене
и за петстотин вакли агнета?
Тя си на Георги говори:
- Юначе, младо юначе,
имам си място широко,
аз имах девет синове,
десети Георги грозния,
аз си Георги изпъдих.
Като Георги излезе
черната чума влезе,
че ми синове измори
и ми дворите запусти.
Сега съм сама останала,
за Георги каил сторила.
Георги мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
че аз съм Георги грозния,
дето ме мамо намрази,
намрази и ме изпъди.
Ти нали знаеш, майко ле,
че брат брата си да намрази
и майка сина си да изпъди
и Господ каил не става...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010