* * *

Георги Грозника

Хранила мама, гледала
дор девет сина, левенти,
десетото е Георги Грозника.
Храни ги мама, гледа ги,
всичките ги оженила,
туку ми Георги остана.
Георгьовата мама думаше:
- Георги ле, сине, Георги ле,
махни се, сине, от тука,
стига ми грози дворито,
дворито калдаръмено
и моите къщи палати,
и мойите сина левенти,
и моите снахи пашовски.
Георги мама си думаше:
- Къде ще, мале, да ида,
още съм малък и глупав,
още пътища не зная.
Георгьовата майка пак дума:
- Да идеш, синко, да идеш,
да идеш, да се не видиш,
да идеш, синко, в гората,
да те зверове изядат.
Георги от къщи излиза,
люто майка си кълна:
- Аз ще от къщи изляза,
чумата вкъщи да влезе,
да мори, мале, да тръшка,
всичките да ви измори,
току самичка да останеш,
за мене каил да станеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.