* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левента,
десетия - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махай се, синко, от тука,
да не ми синове грозиш.
Гьорги му жално дожали
и си от къщи излезе,
люта се клетва кълнеше:
- Аз като от тука изляза,
черната чума да влезе.
Замина Гьорги далеко
в незнайни земи далечни,
както е Гьорги проклинал,
всички са братя измрели,
сама си майка остана.
Ходил е Гьорги, скитал е,
голям имот направил,
голямо стадо със овци,
решил е Гьорги, решил е,
та се в село завърна
с негово стадо голямо.
В тяхното село отиде,
на тяхна порта извика:
- Бабичко, стара бабичко,
има ли място за мене,
за мене и за стадото ми.
Баба на момко думаше:
- Има място за тебе,
за тебе и за стадото.
Гьорги вкъщи кат влезе
на бабата думаше:
- Самичка ли си, бабо льо,
нямаш ли някой при тебе?
Баба на Гьорги отговаря:
- Аз имах, момко, аз имах,
дор девет сина левента,
десетия Гьорги Грозника,
него го от тука прогоних,
че той беше най-грозен,
най-грозен, най-омразен,
а другите, момко, зарових
и сега за него каил станах.
Тогаз се Гьорги издаде
и на майка си думаше:
- Не ме ли, майко, познаваш,
аз съм Гьорги Грозника,
грозника и омразника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.