* * *

Георги Грозника

Имала майка имала
дор девет сина левенти -
десети - Георги Грозника.
Майка на Георги думаше -
махни се, Георге, оттука
да не ми дворовете грозиш
и девет сина левенти.
А че Георги молеше:
- Къде да ида майчице,
като съм малко глупав
пътища, майко, не зная?
А майка му го кълнеше:
- Ка няма чума за тебе,
да дойде да те умори,
Георги му много дожаля
и на майка си думаше:
- Толкоз си, майко, търпяла
и още малко потърпи,
докато петли пропеят.
И друго ще те помоля:
- Я ми събери дрешките,
ще стана, мамо, да ида
дано ме вълци разкъсат.
Ходил е Георги, скитал е
като е Георги излязъл,
заплакал е и продумал:
- Гониш ме, мамо, миеш ме,
ала ще плачеш за мене.
Чобанче, чуждо ратайче -
цели девет години,
а че си Георги спечели
двеста ми вакли овчици.
Па решил да се завърне
да види майка си що прави.
Като край тях пристигнал,
къщата пуста стърчала,
дворове с бурен обрасли.
Повикал Георги, потропал,
излязла стара бабичка.
Георги думал майка си:
- Моля се, бабо, може ли,
у вас да пренощувам с
мойто стадо голямо,
че аз съм пътник далечен.
Че го майка му прибрала,
ала не го познала.
А че си майка обажда.
- Пътниче, моло, бабино,
не си ли чувал някъде, нещо
за Георги - грозника?
Ази си имах синове
млади хубави левенти,
аз земах, че Георги изпъдих.
Па мина, бабо, що мина,
синовете ми измряха.
Сега съм сама останала
за Георги съмсаил станала.
Де да е Георги да дойде,
па тогаз, бабо, ще умра.
а че се Георги обади:
- Не плачи, мамо, не тъжи,
ази съм Георги Грозника.
А че го майка прегърна
и го е мъртва пуснала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.