* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
девет сина левенти
и девет снахи хубави,
и девет дребни внука,
десетия - Георги грозника.
От малък го е мама мразила.
Геортева мама думаше:
- Георги ле, грозен, омразен,
махаи ми се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворите,
дворите, калдаръмите,
къщата, чардаците.
Георги на мма си думаше:
- Но къде, мамо, да ида,
като съм много мъничък,
пътища за никъде не зная.
Георгева мама думаше:
- Георги ле, олум, Георги ле,
в писти гори да отидеш,
зверове да те изядат.
Георги мама думаше:
- Дай ми, мамо, дрешките,
дрешките приперчиците
и аз гората да хвана,
зверовете да ме изядат.
Ходил е Горги, ходил е,
чиракумал е, ргувал е
цели девет години.
Деветстотин гроша спечелил
и девет ваккли агнета.
Помислил е Георги, Георги ле,
да се назад повърне.
Като се назад повърнал,
майка му на пътя стояла
и Георги на бабичка думаше:
- Бабо ма, стара бабо ле,
имаш ли място за мене,
за мене да пренащувам
и за моите вакли агнета?
- Имам място за тебе,
за тебе и за агнетата.
Че като вкъщи влезнали,
седнали да ядат и пият.
Яли са що са яли,
че му е дрехите постлала.
Като си е дрехите хвърлял
на гърди нищан имал.
Тогава го тя прегърнала и рекла:
- Тоз моя Георги грозника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010