* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала
до девет сина рожденни,
десети - Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се Гьорге, от тука
да не ми грозиш дворито
и деветте сина левенти.
Гьорги на мама думаше:
- Къде, мър мамо, да отида
като съм малък и глупав,
пътища, майко, не зная
пътища, мамо, улици
Мама на Гьорги думаше:
- Я върви Гьорге, я върви
из пусти гори да чернейш,
диви зверове да те изядат,
назад да ни съ повръщаш.
Гьорги на мама си продума:
- Я ми дай, мамо, дрешките
Че си зе Гьорги дрешките
и на мама си продума:
- Аз като от тука изляза,
чумата у двори да влезе,
да мори, мамо, да мори
до девет сина левенти -
и пусто двори да пустей,
за Гьорги каил да отанеш.
Че ходи Гьорги, че скита
цели ми девет години
Спечелил девет хиляди
и пестотин млади овнета.
Гьорги съ на ум помисли:
- Майка й един път на света,
да ида, да видя майка си
Като отиде Гьорги при майка си,
майка му на порта стоеше.
Гьорги на мама си думаше:
- Добър ти вечер, стара бабичко,
Има ли място за мене
и за мойто стадо голямо,
таз вечер тук да пренущувам
Баба на Гьорги думала:
- Имам, бе синко, имам
и аз съм синко, имала
девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозника
Не щях го Гьорги, изпъдих го,
за него съм каил станала -
де да е Гьорги да доди.
Гьорги на майка си продума:
- Аз съм твой Гьорги Грозника,
дето ме от тука изпъди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.