 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Имала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Иван Грозния.
(...)
- Забегни, мамо, забегни,
очите ти да не ме грозят.
Иванчо си на майка продума:
- Накъде, майко, да ида,
като съм още мъничък,
не знамм си, майко, пътища,
пътища, още друмища.
(...)
Иванчо на вратата излезна
и се на Бога помоли:
- Накъде, Боже, да ида,
като съм още мъничък?
(...)
Девене, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ). Песента не е запомнена добре - има няколко пропуснати пасажи, а само финалът е предаден като разказ: "Търговци взели Иванчо. След девет години той минава случайно през селото, което било обезлюдяло от върлуващата чума. На прага го посреща майка му и казва "Чумо ле, черна чумо, / малко ли беха деветте сина, / че и за мене идеш?" А Иванчо отговаря, че не е черната чума, най е Иванчо Грозния." (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010