* * *

Георги Грозника

Имала й мама, имала
дор девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния,
грозния и омразния.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни са Гьорге от тука,
да не ми грозиш дворове
и девет сина левенти.
Гьорги мама си продума:
- Като от къщи изляза,
черната чума да влезе,
да мори мамо да тръшка
твоите девет синове,
самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш,
че стана Гьорги, отиде
горе ми в равна Добруджа.
Сиво си стадо завъди
минало й девет години,
решил е да си отиде.
Като си в село той влезе
край техни порти бабичка,
Гьорги бабичка продума:
- Бабо ле, старо бабичко,
има ли място за мене,
за мене и за стадото?
- Имам си място за тебе,
за тебе и за стадото -
ази съм сама самичка.
Имах си девет синове,
десети - Гьорги Грозния,
аз го от къщи изгоних,
той си ме люто прокълна,
девет ми сина умряха,
затуй съм сама самичка.
Вкъщи си Гьорги нощува,
заранта рано подрани,
от къщи стадо да изкара.
Кога от къщи излезе,
Гьорги бабичка продума:
- Аз съм Гьорги Грозния,
грозния и изпъдения.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.