* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина левенти,
десети Гьорги Грозника.
Майка на Гьорги думаше:
- Махни се, Гьорги, оттува
да ми не грозиш дворове
и деветина синове!
Гьорги му яце добалня,
та му се жално разплака,
нарами торба шарена
и още шалче червено,
че тьорна Гьорги, отиде
във чужда земя далечна.
Ага нахвон да излиза,
Гьорги на майка викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
ага оттува излезам,
след мене чума да влезе,
синове да ти измори,
дворове да ти ошутнат,
за мене каил да станеш!
Лю га си Гьорги излезе,
чьорната чума си влезе,
та хи синове измори
и двори хи ошутнаха,
сама си майка остана.
Ходил е Гьорги, ходил е
цели ми девет години
по чужда земя незнайна.
Млого е стадо напасъл -
хиляда вакли овньове,
петстотин дребни шилета,
в кошове бели грошове.
Че стана Гьорги да върви
с негово стадо голямо
над тяхно село разтажно.
Ага е Гьорги отишъл
на бащини му дворове,
майка му седи на порти
със чьорна кърпа на глава.
Гьорги на майка викаше:
- Бабчу лю, мари хубава,
има ли място да преспя
с моесо стадо голямо,
с моисе вакли овчари?
Майка му си му викаше:
- Овчарю, млади стадарю,
дворисе ми са широки,
кощисе ми са високи,
ала са шути и празни.
И я си имах, овчарче,
до девет сина левента,
десети - Гьорги Грозника;
та си го него изпъдих
да ми не грози дворове
и девет сина левенти.
Гьорги ме люто прокълна,
та ми синове измряха
и двори ми ошутнаха -
клютвана ме е стигнала.
Тогав се Гьорги обади
и на майка си викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
я ти съм Гьорги Грозника!
Майка се чукна, припяса,
ясни си гласе пускаше
и жално Гьоргя молеше:
- Прости ми, сину, прости ми,
че ми сам яце греховна,
дето те тебе изпъдих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.