* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
дор девет сина - левенти,
десети Георги грозният.
Сама го майка пропъди:
- Махни се, Георги, оттука,
да ми не грозиш синовете,
синове още дворове!
Георги на майка думаше:
- Къде да ида, мамо ле,
като съм още мъничък,
мъничък още глупавичък,
па не знам, мамо, друмища
друмища още пътища?
Майка му дума продума:
- Във пусто горе да идеш,
зверове да те изядат!
На Георги хатъра стало,
та си взема ямурлучето
и си из порти излезе.
И кат из порти излезе
дребни си сълзи пророни
и се на бога помоли:
- Боже, ле, виж ни Господи,
я дай си, боже, я дай си
черната чума да влезе
и измори всичките братя,
та майка каил да стане
и за мен Георги грозният!
Къде седи Господ та слуша,
та се е клетва случила -
измрели всичките й синове,
та е останала само майката
на девет гроба да плаче,
за девет сина да жали
и за Георги каил е станала,
Георги далече забегна,
спечели тежко имане,
накупи петстотин вакли овни
и потегли към дома да дойде.
Покрай дома си минава,
майка му стои на порти:
- Добър ти вечер, бабичко!
- Дал ти Бог добро, юначе!
- Има ли място за мене
и за моите вакли овни?
- Имам си, синко, имам си
и за теб, и за овните,
че аз имах девет синове,
девет синове левенти,
десети Георги грозният,
сама го майка пропъдих
и за него каил съм станала.
И са влезли вътре вкъщи,
вечеряли и си приказвали,
живи се хванали, мъртви се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010