* * *

Георги Грозника

Имала майка, имала,
до девет сина левента,
десети - Георги Грозния.
Майка на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
дворите да ми не грозиш,
и девет мили синове!
Георги на мама думаше:
- Къде да ида, мамо ма,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная?
Майка му пак му говори:
- Махай се тизе от тука,
в пустите гори да идеш,
зверове да те изедат,
синове да ми не грозиш!
Вземал си Георги дрехите,
дрехите - неопраните,
тръгнал и е заминал,
на майка си е продумал:
- Да даде Господ, майчице,
от двори като излезна,
черната чума да влезне,
синове да ти помори,
за мене каил да станеш!
Георги от село излезна,
по път другари намери,
отиде горе в Добруджа,
в Добруджа, пуста Кузлуджа.
Там седял девет години,
спечели деветстотин овнове,
и деветстотин рудици.
Оцанил девет овчаря,
па тръгнал Георги да иде,
към нийно село голямо.
Отишел Георги в селото,
майка му на двор седеше.
Георги на майка си дума:
- Добър ден, стара бабичко,
има ли место за спане,
за сурия голяма и деветмина овчаря?
Баба му тихо продума:
- Па има место за спане,
ази си имах девет сина,
сите ги чума помори,
а десетия от тука избега.
Тогава си Георги продума:
- Не жали, майко, не плачи,
че ази съм Георги Грозния,
какво ме мене изпъди
и Бога каил не става,
като ти що направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012