* * *

Снощи си из ясно небе гръмнало,
ах, че се Няга изплаши,
мъжка си рожба добила.
До на заранта детенце
си на крака стъпало,
стъпало и проговорило,
та си на майка думаше:
- Храни ме, мамо, гледай ме,
да си расна и порасна,
на седем години да стана.
Тогаз ще си на царя
царството отнема,
царството, още господарството!
Бързо се новината из село разнесе,
из село, още по селата,
по селата и градовете,
та се чуло до царя.
Кат си зачу царя тези думи
много се ядоса,
страшна си заповед издаде -
детето да му хванат
и при него заведат.
"Аз да го питам и разпитам
на кого царство ще отнеме?!"
Че му детето заведоха,
детенце и там се не уплаши
- Гледай ме, царю честити,
нагледай ми се,
азе ще ти царство отнема,
царството, още господарството!
Царят се много ядоса
и на слуги заповед издаде:
- Дете в яхъри хвърлете,
дано го коне убият,
убият, още затрият!
Три дена и три нощи
го държали, но детенце пак
си живо останало и пак
при царя на разпит завели.
- Царю ле, царю честити,
прави що правиш с мене,
от нищо няма да се уплаша,
азе ще ти царство отнема!
Царя си заповед издаде:
- Добре си пещта напалете,
та си детенце живо метнете,
там да се опече и да изгори,
от него да се освободя!
Кога си пещта отвори -
детенце турски седеше,
бяло си книжле държеше
и си на глас четеше,
и на царя думаше:
- Предай се, царю честити,
азе ще ти царството отнема,
царството, още господарството!
Царя се тогава много изплаши
и си на дете думаше:
- Половината ти царство харизвам,
само си със здраве иди...
- Не може, царю, не бива,
азе ще ти царството отнема,
царството, още господарството!
- Всичко ти халал струвам,
цяло ти царство дарувам,
само ми главата остави!
Но детенце не се примири,
та му главата отряза
и на трона застана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010