* * *

Вчера се й дете найдело,
найдело и продумало:
- Рани ме, мамо, гледай ме,
да раста и да порасна,
да стана двайсет годишен,
царя от столнена да сваля,
аз на столнена да седна.
Майка му от милост и драгост,
тя му люлка вързала
под червената ябълка.
Де го й царя позачул
и на Иванчо хабер проводи:
"Прай, що прай, Иванчо - да доди,
да доди да се посбори
със мойто мече мънино,
мънино, девет годишно,
с девет синджира вързано
и с девет кола железни!
Ко не мой Иванчо да върви,
у конска го торба турнете
и пак го при мене доведете!"
Майка му по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше:
- Как ще се Иванчо пребори,
с това мече мънино,
мънино, девет годишно,
с девет синджира вързано,
и с девет кола железни?
Като го й майка завела,
като го й мече видяло,
отдалеч мече порева,
пък от близо глава повъртя.
Кат се с Иванчо словили,
малко се, много, борили
три дни ми и три вечери.
Нето се мече навива,
нето се Иванчо оставя.
Кат' се Иванчо погледна,
черни го кърви улели,
бели му меса окъсани.
Иванчо го гневно догневя,
а че си мече улови,
девет го боя издигна,
у черна го земя той наби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010