* * *

Дандика разбойник и сливенски търговци

Тръгнали ми са, тръгнали
сливенските ми търговци,
котленските ми терзии
и тий на кяра да идат, (2)
на кяра в равна Добруджа.
Една са дума думали,
събота кони ковали, (2)
в неделя яли и пили,
понделник на път тръгнали.
Вървели ми са, вървели, (2)
до Джендемдере стигнали,
до Джендемдере, до моста, (2)
голяма среща срещнали -
Тотя и Кутя двамата,
Кутьо младо цигуларче.
Славчо на Кутя думаше: (2)
- Я запей, Кутьо, я запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Кутю на Славча думаше:
- Тука се песен не пее,
тукана ходят хайдути,
тукана ходи Дандика,
Дандика най-баш хайдутин
със седемдесе другари.
Славчо на Кутя думаше:
- Я попей, Кутьо, я попей,
Дандика е мой приятел.
Докат си дума издума,
Дандика напред излезе
и му кончето улови,
и си на Славча думаше:
- Знаеш ли, Славчо, помниш ли,
като ти хабер изпратих,
да си кончето изпратиш,
а ти ми хабер отвърна:
"Мойто е конче българско
и му й седлото преславско,
него го турчин не язди!"
Я слез, бе Славчо, от конче,
да идем татък по-долу,
при тая бука зелена,
при тая вода студена,
какъв ли божур ще цъфне?
И му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010