* * *

Цар Ясен и турците

Цар Ясен вино пиеше
у тая ладна механа,
със тия верни дружини,
със тая чаша сребърна.
На чаша хабер дохожда:
- Царю ле, царю честити,
вело са кале разбили,
та се украдна кралица
със това мъжко детенце.
Цар Ясен стана, та пойде;
улезна у ладни яхъре,
изведе конче крилато,
турил е нога зенгия,
дор да тури и другата,
измина той върла гора,
настана поле широко.
Сред поле младо овчарче.
Цар Ясен му тихом говори:
- Овчарче, младо овчарче,
като си пасеш овните,
виде ли да мине делии
със моята кралица,
със това мъжко детенце?
- Царю ле, царю честити,
препусни конче крилато,
сега че стигнеш делии,
и със них беше кралица...
Препусна конче крилато,
стигнал е млади делии
и си е везел кралица.
Цар Ясен им тихом говори:
- Кралице, моя кралице,
като те фанаа делии,
дали ти нещо чиния?
А кралица му говори:
- Кралю ле, кралю честити,
човек у ордия да улезне,
читав ли че излезне?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.