* * *

Булин глас от гроба (1)

Дойчо шилета пасеше
край село край гробищата,
луната ясно светеше,
Дойчо със кавал свиреше,
кавал му свири, ем дума:
- Буле ле, байновице ле,
я излез, буле, от гробо,
ний да се двама видиме,
видиме и поприказваме.
От гробища глас се й зачуло:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
нещичко ще те запитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се бачо ти,
взема ли добра стопанка,
прилича ли на лице на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
дума ли мойто думане,
гледа ли добре дечата,
опира ли ги и закърпя?
Дойчо буля си думаше:
- Бульо ле, байновице ле,
бачо са, буле, ожении,
добра стопанка доведе,
на тебе у лице тя мяза,
твойто носене тя носи,
твойто ходене, тя ходи,
твойте думи тя дума,
дечата добре не гледа,
не ги опира и закърпя,
храна им, буле, тя дава,
сухите, буле, корички
и ги на пътя изпъжда,
черна им земя - постеля,
бяло камъне - възглаве,
синьо им небе - покривка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010