* * *

Булин глас от гроба (2)

Мари, де се е чуло и видяло, мари,
зълва буля си да жалей,
цели ми девет години,
както Иванка буля си,
жаляла, та е миляла,
цели ми девет години.
На десетата година,
станала е рано в събота,
рано си е глава умила,
умила, не е оплела.
Вземала тамян и свещи,
наляла е шише с вода
и на гробищата отива.
Приляла и прикадила,
викнала, че заплакала:
- Буле ле, братовичке ле,
стани ме, буле, оплети,
ситно и дребно плетене,
ситно и дребно, кадънско.
Буля й се от гроб обади:
- Мари, не мога, буле, да дойда,
змия ми лежи на сърце,
малки змийчета извела,
черни ми очи изпила,
от коса ми гнездо извила,
не мога, буле, да дойда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010