* * *

Булин глас от гроба (1)

Пасъл е Бойчо шилета
над село, Бойчо, край село,
край булина си равен гроб.
Бойчо със кавал свиреше,
Бойчо му се глас чувава.
Бойчо се чуди и мае
отде са тези гласове -
дали й на овца звънците,
или са от Бога гласове,
или са у село момите?
И пак си с кавал засвиря...
Буля му се от гроб обади:
- Драгинко Бойко, мил булин,
нещо ще да те попитам,
правичко ще ми прикажеш!
Ожени ли се батьо ти,
доведе ли булка мащеха,
мяза ли като на мене,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?
Бойчо буля си думаше:
- Бульо ле, братовице ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа!
Батьо се, буле, ожени,
още на твойта година;
симата й мяза на тебе,
тя ходи твойто ходене,
тя носи твойно носене,
ала й сърцето лошаво!
Не гледа хубаво децата,
момченца и момиченца;
момченца чужди сираци,
я момиченца, бульо льо,
тий на селото мостуви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010