* * *

Братя погубват сестрино либе

- Димитре, мамо, Димитре,
не ходи след хаджийска Петкана,
хаджийска, баш чорбаджийска.
Тя има девет души братя,
те ще те, мамо, заколят
и кръвта ще ти изпият,
и Петкана за тебе няма да дадат.
Те са хора богати,
а ние сме бедни сираци.
Димитър си майка не слуша,
ами се хубаво премени,
ален си пояс запаса,
меден кавал забоде,
па си на седянка отиде
и до Петкана седна
под нейната хурка на сянка.
Па викна Петкана, та запя
из едно гърло два гласа.
Димитър жално свиреше,
Петкана милно пееше,
че слуша мало и голямо.
Отде са ми зачули
Петканини девет братя
и са наговор наговорили,
как да си Димитра заколят,
Петкана за него да не дадат.
Най-малкият брат казал;
- Аз ще отида Димитра да поканя
у дома на гости да доди
че ще сестра ни Петкана
за него да си посгодим.
- Бате, Димитре, Димитре,
Ние сме всички решили,
таз вечер у дома да додиш,
да ядем и да пием,
сестра Петкана за тебе да сгодим.
Петкана Димитра застъпва,
дано са Димитър усети,
в тях на гости да не иди.
Седнали да ядат и пият,
а им се вино свършило.
- Я, хайде, сестро, Паткано,
в мазата за вино да идеш!
А Петкана се чуди и мае,
как Димитра сам да остави.
Бързо си котела грабна,
тичешком в мазата отива,
да си вино наточи
от наначевания бадън.
Кат' са назадя повърна
кат си вратата отвори
в черни ми кърви нагази,
и нейното либе Димитър,
сред кърви мъртъв лежеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.