* * *

Братя погубват сестрино либе

Димитра думаше:
- Не ходи, майка, не ходи
в Сотиво, мама, на хоро,
че ща та, мама, убият
сотивските върли хайдуци.
Димитър майка не слуша,
ами си влезе в собата,
заресъл коса хубава,
накривил черно калпаче,
че обу черни ботуши,
та си отиде, отиде
другари да си събере -
Ганча и Тодора, и Петка.
Кат са тръгнали да идат
в Сотиво долу на хоро,
кьопава жена свалили,
тя ги люто проклела.
Като на хоро отишли,
играли що свирили,
почнали да се развалят,
Никола дума Димитър:
- Я, върви, да те изпратя,
та да те, Димитре, не бият!
Като у барата наслезли,
Никола дума другари:
- Я дръжте, да го убием!
Димитър се моли и говори:
- Що ще ме бийте, Никола,
колко ви овце заклах,
колко ви коне продадох?
Докат си дума издума,
Никола го в глава удари,
там на земя мъртъв са го оставили.
Сутринта Сарафинов Никола
чарда изкарва, там го намира
и са го вземали, насред път повива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010