* * *

Братя погубват сестрино либе

Майка Димитре думаше:
- Димитре, мама Димитре,
не ходи, мама, не ходи
на Милкините седенки,
че Милкините братя дор девет
четиримата са, мама, хайдути,
петимата са, мама, кръвници.
Хайдути ще те, мама, заловят,
кръвници ще те, мама, заколят.
Димитър майка не слуша,
чисто се бяло премени,
нови калеври обува
и на улица излиза,
със медна свирка засвири
и сред село минава.
Милкините братя дор девет
и те на кръчма стояха,
печено агне ядяха
и си руйно вино пиеха.
Те си Димитър зачули,
от кръчма те си излизат
и на Димитра повикват:
- Я, еле, Димитре, при нази,
за да ни малко посвириш
дорде си агне изядем
и руйно вино изпием.
Нашата сестра по-малка,
тя е седянка свикала,
у дома на седянка ще отидем.
Ах, че се Димитър излъга,
свири им Димитър, свири им
дорде си агне изядоха
и руйно вино изпиха.
От кръчмата като излизат,
за Милкините седенки отиват.
Димитър напред вървеше
и със медна свирка свиреше.
Милкините братя дор девет,
те след Димитра вървяха,
на Димитра планове крояха.
Като до порти стигнали,
Милкана на порти излязла;
като си тя Димитра видя,
и на Димитра Милкана намигна -
Димитър назад да се върне.
Димитър нищо не разбра,
той си напред вървеше
и с медна свирка свиреше.
Като си в къщи увлизат
Милкините девет братя,
те на Милкана говорят:
- Милкано, сестро по-малка,
шарена бъклица вземи,
в дълбоки мази иди,
руйно вино наточи.
Милкана бързо отива
и се назад връща;
във къщи като влязла,
какво ми чудо да види -
Димитрова глава отрязана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.