* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Димитре, синко Димитре,
не ходи, синко Димитре,
на Вълканини седенки,
на Вълканини харуви.
Димитре, ще те убият,
Димитре, ще те затрият
Вълканини братя дур девет,
че те са, синко, хайдути,
че те си каил не стават
да либиш, синко, да либиш,
да либиш, синко, Вълкана.
Димитър мама не слуша,
стана Димитър, отиде,
на Вълканини седенки,
на Вълканини харуви.
Че влезе в двори широки,
излезе в къщи високи,
на тънка дъска поседна
и на Вълкана се възлегна,
на Вълканино коляно.
Вълканини братя дор девет,
че те си каил не стават
да лежи Димитър, да стои
на Вълканино коляно,
да либи Димитър, да либи,
да либи сестра им Вълкана,
че си Вълкани думаха:
- Сестро льо, сестро Вълкано,
я стани, сестро Вълкано,
наготви топла вечеря,
наточи вино червено,
извади бистра ракия,
върла ми бистра ракия -
Димитър да си вечеря,
Димитра да си гостиме.
Стана Вълкана, че стана,
наготви топла вечеря,
наточи вино червено,
извади върла ракия,
върла ми бистра ракия.
Седнали да си вечерят,
със ведро пукат винчици,
с бакраче пият ракия -
дано Димитър се упий,
че да убият Димитра.
Синките ядат и пият,
сал си Димитър ни яде,
ни яде Димитър, ни пие.
Меден си кавал извади,
на зифет Димитър засвири.
Свири Димитър, че свири -
не се Димитър умаря.
Вълканините братя дор девет
на Димитра си думаха:
- Димитре, кардаш Димитре,
хайде на двор да излезем,
на хоро да ни посвириш,
на хоро да играйме.
Че на двор излязоха,
Димитър с кавал засвири,
пък те на хоро играят,
играят само петтима,
четирма стоят настрана,
четирма саби точеха.
Петтима бяха джелати,
четирма бяха касапи,
че си Димитра улавят,
опък му ръце свързаха,
че му глава отрязаха
и го у тях занесоха,
на чардака го туриха,
с пъстра го черга покриха.
Мама му рано ранеше,
че си дворито метеше
и на Димитра викаше:
- Димитре, синко Димитре,
кога си лежал до сега,
до сега, до туй време?
Не видиш ли, синко Димитре,
че слънцето й огреяло?
Димитър нищо не дума,
мълчи Димитър като ням.
Мама въз него отиде,
че си чергата открила.
Като си Димитър видяла,
че лежи кървав Димитър,
че лежи кървав, без глава,
че ми се ясно провикна,
че ми жално заплака:
- Олеле, синко Димитре,
какво стана, синко Димитре?
Не ти ли, синко Димитре,
не ти ли мама думаше:
"Не ходи, синко Димитре,
не ходи, мама, не ходи
на Вълканини седенки,
на Вълканини харуви.
Димитре, ще те убият,
Димитре, ще те затрият
Вълканини братя дур девет,
че те са, синко, хайдути,
че те каил не стават
да либиш, синко, да либиш,
да либиш, синко, Вълкана."
Таман мама му плачеше,
Вълкана край тях минава.
Като чу Вълкана, че плаче,
че плаче Димитрова майка,
Вълкана въз нея отиде.
Кат си Димитра видяла,
извади остро ножченце,
в клето се сърце удари,
удари и се прободе
и се из ясно провикна:
- Димитре, либе Димитре,
леж, Димитре, да лежим,
мойте братя каил не стават,
каил не стават да се любим.
Нека ни в един гроб заровят!
Че ги в черкова занесли,
турят Димитър пред черква,
пък Вълкана зад черква.
Като си у тях отишле,
сутринта на черква отишле,
видели две лози зелени -
изникнали и се срещнали.
Димитрова майка некаилна
деня лозите отрязва,
нощя се лози срещнаха...

Краят следва фабулата на мотива "Неразделни" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.