* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
не ходи на Милканинте седенки.
Милка си има, Стояне,
дор девет братя хайдути!
Тий ще те, мама, завардят,
завардят и убият,
живота ще ти погубят...
Стоян мама си не слуша,
извади конче хранено,
и се на конче преметна,
и у Милканини отиде,
на Милканинте седенки.
Стоян на порти потропа
и на Милкана повика:
- Милкано, моме хубава,
стани ми порти отвори,
кончето ми поемни.
Не стана Милкана да отвори,
а най са станали Милканинте братя.
Трима му порти отворили
и трима му конче поели,
и трима Стояна канева,
и тий у къщи го укараха,
и седнаха да вечерят.
Яли са и са пили
докато петлите пропели,
пропели и са втори път пели.
Милканинте братя дор девет
те на Милкана думаха:
- Милкано, сестро най-малка,
я вземи бяло бакърче,
че влез в мази дълбоки,
да източиш вино червено,
да почерпим Стояна.
А Милкана разумна,
тя си Стояна поглява
и с глава му смахаше,
и с крак поритваше,
дано се Стоян угади.
Не се Стоян угади...
Милкана, мома хубава,
вземала е бяло бакърче
и влязла в мази дълбоки;
източи червено вино,
ходила и се върнала.
Милканинте братя дор девет,
тий са Стояна хванали
и му главата отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010