* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама си Петко посгоди
за Милкана мома хубава.
В петък са Петко посгоди,
в събота сгодени ходили,
в неделя войник отива.
Милкана Петко изпрати
горе до горни зандани,
като се назад повърна,
грозна я глава заболя,
люта я треска отресе,
от ден на ден по-зле става.
Милканината майчица
на Петко писмо написа:
"Правиш, що правиш, да дойдеш,
Милкана болна умира."
Петко си писмо получи,
получи и го прочете
и при командир отиде,
и си писмото подаде.
Командир писмо прочете
и си на Петко думаше:
- Петко ле, младо войниче,
ти няма да си отидеш,
ти не си войник закълнат,
за войник още непризнат.
Петко се назад завърна,
вечерта всички легнали,
легнали и са заспали,
а Петко го сън не хваща.
Той си шинелата взема,
тихичко навън излезе,
тихо се през пост промъкна
и си за село той тръгна.
Доде се зора зазори,
той край село пристигна,
край село покрай гробищата.
Гробари гроб копаеха,
Петко гробари думаше:
- Гробари, наши селяни,
на кого й таз гробница?
Гробари Петко думаха:
- Петко ле, младо войниче,
на Милкана сгоденицата.
Петко пак им думаше:
- Копайте по-надълбоко,
надълбоко и нашироко,
колкото за двама да има.
И в Милканини отива.
Като Милкана той видя,
извади ножче анжарче
и се в сърцето удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.