* * *

Братя погубват сестрино либе

Мама Димитре думаше:
- Димитре, мама, Димитре,
не ходи, мама, не ходи
на пусти Илкини седенки,
че Илка има, Димитре,
до девет братя кръвници,
те ще те, мама, убият,
живота ще ти затрият.
Слуша Димитър мама си
докат слънцето залезе,
докат месеца изгрее.
Изводи конче хранено,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
със меден кавал засвири
и към Илкини той тръгна.
Като на порти пристигна,
почука Димитър, похлопа
и на Илчица повика:
- Илке ле, либе Илке ле,
не ме ли, либе, познаваш,
или не ми се надяваш?
Че стана Илка, отвори,
че си Димитра посрещна,
и на седенки заведе.
Седели, седенкували,
ни туй ми време, ни онуй,
дорде се върнат братята.
Като си в къщи влязъли,
Димитра са си видели,
те си на Илка казали:
- Илке ле, сестро Илке ле,
я иди, Илке в мазата,
червено вино наточи,
Димитра да си почерпим.
Че стана Илка, отиде,
наточи вино червено
и пак във къщи отиде.
Като във къщи влезала,
викнала и заплакала
за първо либе Димитър.
А нейни братя хайдути,
те си на Илка думали:
- Илке ле, сестро Илке ле,
я мълчи, сестро, не плачи,
че и твойта глава ще отрежем.
Че са Димитра занесли
на обагрената язла,
с ален го юрган покрили.
Мама му като станала,
сиви говеда изкарвала
и на Димитра думала:
- Я ставай, мама, я ставай,
че си се, мама, поуспал,
доде те слънце огрее.
Като при него отишла
и ален юрган открила,
викнала и заплакала:
- Димитре, мама, Димитре,
нали ти казах, Димитре,
да не ходиш, Димитре,
на пусти Илкини седенки,
че Илка има, Димитре,
до девет братя кръвници,
те ще те, мама, убият,
живота ще ти затрият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.