* * *

Братя погубват сестрино либе

Залиби Рада Димитра,
либи го Рада, лъга го,
либи го до три години.
Радини братя задружни,
те си каил не стават -
Рада Димитру не дават,
защото е хитър Димитър,
ще иска тежко мирази,
затуй си Рада не дават
и за вода не пущат,
нето в малата градинка
цветето да си полее,
да полее и да прекопае...
Веднъж се Рада изкрадна,
в мала градинка отиде
цветето да си полее,
полее и да прекопае.
Не си цветето полива,
полива и прекопава,
най го издъно отскубва
и го на път изхвърлюва.
Димитър из път си вървеше
и цветето й събираше.
Отде са го видели
Радини братя задружни,
че си Димитра хванаха,
опитъму ръце вържеха,
в тъмни зимници введоха,
че му главата отрязаха.
Черно го кърве обляло,
с чер го ямурлук завили.
Рада за вода пуснаха,
Рада за вода отиде,
там намери, завари
Димитровата майчица.
Тя си на Рада думаше:
- Радо ле, снахо Радо ле,
я постой, Радо, почакай,
у дома дано да си отида,
Димитра да си изпроводя,
с Димитра да се видите.
Рада си жално заплака,
на свекърва си думаше:
- Майно ле, стара свекърво,
твой Димитър е у дома,
в нашето тъмно зимници;
мойте го братя заклаха,
черни го кърве обляло,
с чер го ямурлук завили.
Откак зачу Димитрова мама
тази дума, като зла чума,
че си Рада улови,
че си на съдба отидоха,
съдба да се съдят...
Че се е съдба паднало -
Рада и Димитра
у един гроб да турят,
да ги заровят.
Че се е Рада факнала
у гроба при Димитра,
че на Димитра дума:
- Леж, Димитре, да лежим,
двама наедно да умрем!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010