* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял се е млад Малин,
та лежи, та ще да умре;
над него майкя стоеше,
клета му глава държеше
и на Малину думаше:
- Синко Малине, Малине,
я стани, синко Малине,
да видиш, синко Малине,
какво се хоро люлее,
люлее и разлюлява
на беглишките армани -
до всяка мома и момче,
до твойто либе Петкана
дури троица играят.
Един й чехли настъпя,
други й кърпа разбражда,
трети й цвете обира...
Малин си майци думаше:
- Мамо ле, моя майчице,
ти моли Бога, мамо ле,
млад Малин да си оздравя;
ако си Малин оздравя,
то тя е наша, па наша;
ако ли Малин млад умре,
ти стори сърце каменно,
та викни либе Петкана,
хубаво да ме оплаче,
па я с дарове надари,
що съм за нея приготвил.
Току е това изрекъл,
та па се с душа разделил.
Послушала го майка му,
та викна мома Петкана,
та го хубаво оплака -
из едно гърло два гласа,
из едни уста две думи,
из едно око две сълзи.
Па я с дарове надари,
що Малин беше приготвил
за свойто либе Петкана...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010