* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Чул се е Стойчо и прочул,
чул се е дори до царо,
че си е Стойчо болярин,
че има двори широки
и тия кули високи
от темняново коренье
и от безцено каменье,
та се е чуло до царо.
Цар си улаци попрати,
улаци, бързи юнаци,
та до Стойчоте дойдоха,
та си го лепо питаха -
от що е станал болярин?
А Стойчо си им говори:
- Нали питате, да кажа
от що съм станал болярин.
Разорах църно оранье,
посеях бела белия
и червената пченица
и шестореди ечемик;
метна година, роди се,
метна година - скъпия,
продадох бела белия,
та назех бели грошеве
и тия жълти жълтици;
оттам съм станал болярин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010