* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Бре, Митре, бре, сиромаше!
Доскоро беше сиромах,
отскоро стана зенгинин,
наточи кола сребърна
и кочия позлатена.
Поръчал царя за Митър -
да дойде Митър, да дойде,
да го види шчо е човек,
де доби тава имане?
Та стана Митър да иде,
та си фати шаро агне,
дето цица девет макьи.
Отдалек иде и рука:
- Честити царю-везирю,
шчо порачуваш за мене,
като за вода студена,
като за сянка зелена,
като за сестра рогьена?
А той му вели-говори:
- Бре, Митре, бре, сиромаше!
Доскоро беше сиромах,
па сега стана зенгинин -
де доби тава имане?
А Митър вели-говори:
- Честити царю-везирю,
ости ми тейко, ости ми
убави дзигвар волове
и нива, царю, голяма,
та орах, та я изорах,
насях я бяла пченица.
Даде я Госпокь - роди се.
Зачу се скъпа скъпия,
продадох бяла пченица,
изковах кола сребърна,
и позлатена кочия!
Царя му вели-говори:
- Просто да ти е, Митре ле,
шчо си си добил имане!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010