* * *

Аврамова жертва

Стоян по двори ходеше, (2)
Богу се милно молеше:
- Я дай ми, Боже, я дай ми,
я дай ми мъжко детенце -
три годин да го погледам,
па курбан да го заколя,
курбан на свети Илия!
Де седя Господ, де слуша,
даде му Господ, даде му,
даде му мъжко детенце,
та го три годин погледа,
па доде свети Илия.
Стоян по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
влашки ножове точеше,
ножове черночирени.
А детенце му думаше:
- Защо ти й, татко, ноженце?
Таман е това изрекло,
нави му русо главенце.
Глас му се чу от Бога:
- Маре Стояне, Стояне,
не коли, маре, детенце -
детенце курбан не стая!
Най иди в стадо голямо,
та хвани вакло агънце,
та го на курбан заколи,
курбан на свети Илия!
Стоян си пусна детенце,
отиде в стадо голямо,
та хвана вакло агънце,
та го на курбан заколи,
курбан на свети Илия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.