* * *

Вдовец (старец) спечелва мома на облог

Сокол хвърчи горе от Загоре,
като хвърчи, тъй се люто кълне:
- Опустели мойте пусти крила,
дето няма дърво де да кацнат,
Сред полето дърво яворово,
на дървото гиздава девойка.
Отговаря гиздава девойка:
- Кой прочете на явор листата,
той да вземе гиздава девойка.
Чели са ги два дни, чели три дни,
не можели листи да прочетат.
Отде се взе старо, та не харо,
метна очи, листата прочети,
че си обвзе гиздава девойка,
не я води към тяхното село,
най я води към гора зелена.
Отговаря гиздава девойка:
- Ой те тебе, старо, та не харо,
що не ме водиш към вашето село,
ми ме водиш към гора зелена?
Отговаря старо, та не харо:
- Да би дядо във селото расъл,
не би дядо малки моми пасъл,
че изпасъл гиздава девойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021