* * *

Вдовец (старец) спечелва мома на облог

Радуно, моме Радуно!
Засакали са Радуна
две ми бели българчета
и едно църно циганче,
па им Радуна говори:
- Две бели, две българчета,
и едно църно циганче,
да отидете у гора,
кой може на всичка гора
листе да изброи,
код мене сметка да даде,
Радуна нега че вземе.
Кога ойдоха у гора
две бели, две българчета,
и едно църно циганче,
Бог да убие циганче,
на една бука преброи,
на всички сметка направи
и при Радуна отнесе.
Кога видела Радуна,
викна Радуна да плаче,
а циганче ю говори:
- Мучи, Радуно, не плачи,
и я си имам дворове,
и я си имам палати,
и я си имам майчица,
она че ти е свекърва.
Кога я дома отведе,
дворите са от тръне,
палати са му от бусе,
а що било неговата майчица,
она е църна циганка,
с двете очи кьорава.
Па се чудила Радуна
кикво да прави, да прави,
сал циганче да си не либи.
Почнали сватба да права,
правили, що са правили,
дошло време млади да свода,
да свода, да си легая.
Радуна дума продума:
- Циганче, море, циганче,
донеси блага ябука
и донеси остро ноженце -
че режем блага ябука,
двамина че я ручаме,
децата да са хубави
като цървена ябълка.
Донесе остро ноженце,
а що си беше Радуна,
не реза блага ябука,
ами с това остро ноженце
удари, та се прободе
у лева страна у сърце,
сал да не либи църно циганче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021