* * *

Мома в тъмница

Хубава й Рада, хубава й, доста й Рада хубава,
доста й Рада хубава, ала я беда бедили,
ала я беда бедили, бедили и укривили,
та я в тъмница турили,
в тъмница дур на дъното.
Та лежа Рада, Радо льо,
до осем, девет години.
Кога десета покара,
тъмничар Ради говори:
- Радо льо,
тъмничарко льо,
Радо льо, мома хубава,
кога те питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи!
Не е ли мома ходила,
не е ли либе либила,
не е ли цвете носила,
не е ли китки давала,
давала, откупувала -
да дойдат да те изкупят,
из тая тъмна тъмница,
тъмница, дур на дъното?
Рада тъмничару кай:
- Тъмничаре ле, брайне ле,
от аджию льо, гидийо,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа:
и мома съм си ходила,
и либе съм си либила,
и цвете съм си носила,
и китки съм си давала,
давала, откупувала,
ала ми са отдалече -
Ивана Златичинина,
Стояна Презморченина,
та не са щели да дойдат,
да дойдат, да ме изкупят
из тая тъмна тъмница,
тъмница дур на дъното!
Още си Рада това дума,
дума го, не издума го,
рече го, не изрече го,
Иван на порти потропа,
потропа, още повика:
- Либе ле, Радо, либе ле,
излез ми, Радо, отвори,
и да те попитам, Радо льо,
и скъпали ти й бедата,
бедата, Радо, глобата,
та да те, Радо, изкупя
из тая тъмна тъмница,
тъмница, дур на дъното!
Рада Ивану думаше:
Либе Иване, Иване,
и да ме, либе, изкупиш
из тая тъмна тъмница,
тъмница, дур на дъното,
аз не съм веки за тебе -
бяло ми лице погрозня,
тънка ми снага олиня,
руса ми коса окапа,
бели ми зъби погрозняха,
погрозняха и покапаха,
погрозняха и покапаха!
Кога навънка излезе,
тънка й снага по-тънка,
руса й коса по-дълга,
бяло й лице по-бяло,
черни й очи по-черни,
гайтан вежди по гайтан,
бели й зъби по бели!
Па си я Иван изкупи
из тая тъмна тъмница,
тъмница, дур на дъното.
Па си я Иван поведе,
та си я у тях заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020