* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама е Радка сгодила,
за момче, за колибарче,
а Радка плаче, не рачи:
- Не ща го мамо, не ща го,
ази си искам Халила,
Халила, паша Измаила, -
на висок чардак да стоя,
жълти жълтици да нижа.
Майка на Радка думаше:
- Не вземай дъще, Халила,
турската вяра е лоша,
тя на лошо мирише,
на бъзе, на запарено,
на мухъл, гнила пръстница.
Българската вяра е най-хубава,
тя на хубаво мирише,
на дребен, ситен босилек,
на ален, кичест карамфил.
Радка си майка не слуша,
тя при Халила отива.
Петък са яли и пили,
събота - годеж годили,
неделя - рано ранили,
Радка в ливади отива
с Халиловите чираци -
зелено сено да събира.
Българи на черква отиват.
Българки Радка думаха:
- Хубаво ли е Радке, кадънството?
Със сълзи Радка говори:
- Клета е душа, проклета
дето си майка не слушах,
ами Халила послушах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020