* * *

Майка предупреждава дъщеря си да не се белосва и червосва
- да не предизвиква турците

Янина мама думаше:
- Яно ле, мила мамина,
не се белисвай, червисвай,
не си веждите курдисвай,
често за вода не ходи
на хайдушкото кладенче.
Често там ходят, отсядат
турците с Азис паша,
тебе ще, Яно, отвлекат.
Снощи баща ти подслушал
в едно турско кафене
турците турски думали:
Я българите български,
тоз ли е Янина баща,
хайде ние даго хванеме,
хубава Яна откраднем.
Яна мама не слуша,
най се хубаво премени
и се хубаво забради,
сключила бели бакъри,
че е завода отишла
на хайдушкото кладенче.
Тамо е Яна сварила
турците с Азиса паша.
Азис на Янка думаше:
- Яно ле, бяла българко,
като си бяла българка
ставаш ли бяла кадъна
на висок чардак ще стоиш,
жълти жалтици ще нижеш,
жълтици с червен маргарит.
Яна Азиси думаше:
- Пашо ле, пашо Азисе,
аз си кадъна не ставам,
аз си вярата не оставям,
вярата християнската.
Азис го гнева догневя,
повече не й хортува,
на коня си я перметна
и я в харема заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020