* * *

Мануш войвода

- Хайде, хайде, кардаш,
хайде, побратими,
хайде време дойде,
дойде и подмина,
че сланата падна,
та е ознобила
на гора листата,
на поле тревата.
Хайде, хайде, кардаш,
хайде да си подем
на нашето село,
на нашат вилаякь!
Стига да ходиме
низ гора зелена,
стига да търлиме
дебелите сенки,
стига да пиеме
студените води,
стига да ловиме
младите кехаи,
стига да ядеме
шилетата тлъсти!
Че нашите майки
пъкювето гледат,
пътниците питат
за нас да научат.
Хайде, хайде, кардаш,
хайде време дойде,
дойде и подмина,
хайде да си подем,
че нашите жени
църна руба носят,
нази да жалеят,
чужда хурка предат,
чужди ниви жънат
за корица хлебец,
деца да нахранят!
- Седи, седи, кардаш,
седи да седиме!
Нашите са жени
тенките ни пушки!
- Хайде, хайде, кардаш,
хайде да си подем
във нашето село,
че нази ни чакат
дребните ни деца,
че не знаят горки
ни дялник, ни празник,
ни света неделя!
- Седи, седи, кардаш,
седи да седиме!
Нашите са деца
дребните куршуми,
дето ги проводим
работа ни вършат,
назъкь не се връщат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021